Представете си следната ситуация. Решили сте да осиновите куче от приют. Там сте заедно с малкото си дете – кучето, разбира се, е за другарче на детето. Детето вижда кучетата и до 30-тата секунда знае кое иска. Малките избират със сърцето си, емоциите и симпатията вземат връх почти веднага. И нищо чудно изборът на детето да е идеален, обаче преценката се пада на възрастния.
Решението трябва да е зряло, защото осиновяването е отговорно нещо. То е необратимо, кучето остава със стопанина до края на живота си. Кучетата са известни със своята вярност към човека, човекът също им дължи вярност, освен това не може „да се отърве” от кучето си заради отговорността си към закона и за да не вреди на другите хора. Затова е добре бъдещият стопанин да опознае кучето, преди да го осинови.
Не бързайте да решавате!
Специалистите препоръчват поне три срещи с кучето, преди човекът официално да му стане стопанин. При срещите човек може да наблюдава кучето и да общува с него.
Срещите са важни и за кучето, то също има малко нужда от време – да свикне с човека, да се увери, че не представлява опасност, да бъде по-спокойно и контролируемо в негово присъствие.
Полезна информация: приютът в Сеславци приема посетители с готовност. Бъдещите стопани могат да прекарат колкото искат време с кучето в приюта, да го посетят толкова пъти, колкото е необходимо, да се разходят с него, да го нахранят… Възползвайте се от тази възможност, дори ако детето ви е разочаровано от това, че първият път си тръгвате без куче. Утре пак ще дойдете при любимеца си 
